tS PAK ЗНАМ СИ ВАЗМОЖНОСТИТЕ ИВА Е ЯВНО ГОЛЯМА ХАПКА ЗА МЕН СИ НАМЕРИЯ НЯКОЙ П СКРОМНА СМА ЛКИ ЦИЦИ СЕ ПА ЖИВОТА Е ПРЕД МЕН ДОКАТО СЪМ ЖИВ НЕ Е ЛИ ТКА СЕ ПАК КАКИ КОЛКО ЩЕШ АМА ЗА СЕ А НИКОЯ НЕ МЕ ЬАРЕСВА ХАХАХХАХАХА НЯМА ПАРИ ЕНАТА АКО ИМАШЕ ДА ЗАМЕСТИ ГРОЗОТАТА МУ ЩЕ ПЕ Е ДРУГА ПЕСЕН [натисни тук] ТЕЗ МАНГАЛИ СЕКИ ГИ ЗНАЕ НЕ САМИ ТОЧНО ПРИЯТЕЛИ ПРОСТО ПОЗНАТИ БОИКО МИ ЯДЕ ХУЯ ЛЕЖСКИ Е ОБЕСЕН А БОТЕЖ ЗЬАСТРЕЛЯН ОТ гЕРБ
еН4О НА СЛУШАХМЕ СЕ НА ГЛУПОСТИТИТЕ ТИ АРЕ ВЕ4Е ДА НАПУСНЕШ СМЕШНИК ОК НО ЕДВАЛИ ЩЕ ПОЛЗВАШ НА ЕНО ТРАРРАЛАЛЛАЛАЛАЛАЛЛАА ЕНОЕ МХООО ЗАПОЗНАТ С ТРАЛАААААААЛАА СЕ ПАК АЗ СЪМ ОТКРИЛ 4Е 4ОЖЕКА НЕ Е РОДЕН А СЪЗДАДЕН ДРУГ ВИД ЕНИО ПРОДАЖАТ СЕ ПИСТОЕТИ НЕ 4Е НЯМАСХ ПАРИ ЖАРИ КУПИ И СЕ ЦЕЛИ Ж ОКОТО СИ ОК АМА КОЛКО ПАРИ ТОЗ ПИСТОЛЕТ [натисни тук]
ИРОНИЯ ЕНАТА Е ВРЕМЕ ДА СИ ОДИ НЙА ИСТИНА Ирония (на гръцки: εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така традиционно терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното без съмнение е неадекватно, например „Браво!“, изказано при проява на несръчност. Днес се приема също, че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.
Като словоуптреба и като представяне иронията е стилистично-изобразителен похват, троп, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература.
От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особена популярност тя добива като средство, използвано от Сократ, такъв какъвто го предават най-вече диалозите на Платон. По-късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. Ренесансът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на реториката и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици ѝ обръщат особено внимание, като стигат до философски обобщения – в хегелиански дух се твърди примерно, че отношението между явление и същност е иронично.
Иронията получава разнообразни нюанси, вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на сарказма. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.
Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например гротеската, карикатурата, парадоксът, пародията, травестията, хиперболата и шаржът.
Вариант на иронията е самоиронията, която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък. КРИСКО ДИСКО ДА НЕ КАЗЖАМ ДРИСКО
[натисни тук] Слави Т. Трифонов Вчера в 19:28 ч. · Учредително събрание на ПП "Има такъв народ" Днес беше учредителното събрание на политическа партия "Има такъв народ".
Слави Т. Трифонов Вчера в 19:28 ч. · Учредително събрание на ПП "Има такъв народ" Днес беше учредителното събрание на политическа партия "Има такъв народ". sLAWI IMASH PODDKREPA OT SPIDERA OT varnA [натисни тук] MA``4KAI PS KOI NE E BIL NA LQTNO PARTI 43RNO PATI V psiDER vARNA KATO PEE pSENS I CELIQ OTBOR BESHE TAM TRALAALLALALLALA [натисни тук]
Colour Key: