шки, а небесни, които човек не може да знае. Следователно има случаи, когато известен праведник получава наказание и грешникът получава награда. И все пак именно последните две лица на съдбата са най-съвместими със свободната воля [5].
И аз чаках Волята, ама тя не дойде. Затова Неволята учи и ти показва пътя в пряведния живот. Нека Амин винаги да бди над нас и нашите семейства, да ни направлява и да ни показва правилният път в живота. Благодаря ти Боже, ти си благочестив и справедлив
На Вапроса ти защо петела не пее само сутрин бих одговорил защото петела не е животно саобразено с мнението ти , а отравение на действита ти баласн час часовник
Свобода от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода.
Свобода (на латински: libertas) е способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък[1]. Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания[2][3].
Във философията идеята за свобода включва свободната воля, която контрастира с детерминизма.[4] В политиката свобода е свободата от правителствена принуда.[5] В теологията свобода е свободата от робството на греха.[6] Свободата води народа, Йожен Дьолакроа, 1830 г.
В известен смисъл думата свобода е синоним на „право“. Така например свободата на изразяване или свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. В Декларацията за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек[7].
Съзнание от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Представа за съзнанието от 17 век (Робърт Флъд) Част от статиите на тема Психоанализа
Концепции Психосексуално развитие Психосоциално развитие Съзнавано • Предсъзнавано Несъзнавано Психичен апарат То • Аз • Свръх-аз Либидо • Нагон Тълкуване на сънища • Пренос Защитни механизми Съпротива
Важни личности Алфред Адлер • Нанси Чодороу Ерик Ериксън • Роналд Феърбеърн • Ана Фройд Зигмунд Фройд Карен Хорни • Ерих Фром Ърнест Джоунс Карл Густав Юнг • Мелани Клайн Хайнц Кохут • Жак Лакан Маргарет Малер • Ото Ранк Хари Стек Съливан Сюзън Съдърланд
Важни произведения Тълкуване на сънищата Отвъд принципа на удоволствието Цивилизацията и разочарованието от нея
Училища на мисълта Себе-психология • Обектни отношения Междуличностна психоанализа Психоанализа на отношенията Его психология Шаблон: преглед • беседа • редактиране
Съзнание – едно от основните понятия във философията, социологията и психологията, обозначаващо способността за реализиране на действителността, нейното осмисляне (което пък изисква идеално възпроизвеждане на действителността, а също и специфичните механизми и форми за такова възпроизвеждане на различни равнища). Обикновено съзнанието се разбира като индивидуалното (лично) съзнание, но съществува и общностно, колективно и обществено съзнание. Съдържание
1 В психологията 2 В биологията и марксистката философия 3 В теорията на Изкуствения интелект 4 В социологията 5 Източници
В психологията
В психологията съзнанието се разглежда като психична дейност, която осигурява целенасочено отражение на външния свят; отделянето на човека от обкръжаващата среда и противопоставянето му сам на себе си (като субект на обект); целенасочена дейност, т.е. предварително, мислено построяване на действията и предвиждане на техния резултат; контрол и управление на поведението на личността. Доколкото предмет на съзнанието е не само външният свят, но и самият субект – носител на съзнанието, едно от неговите производни понятия е самосъзнанието.
В психоанализата на български се използва предимно терминът съзнавано или се използват заедно съзнание и съзнавано, като опозиция на другите термини несъзнавано, предсъзнавано.[1] В биологията и марксистката философия
В материалистическата философия се разглежда като свойство на високоорганизираната материя за психологическо отразяване на действителността, като осъзнато битие, субективен образ на обективния свят, като субективна реалност в противоположност на обективната, като идеално в противоположност на материалното и в единство с него. В по-тесен смисъл под съзнание се разбира висша форма на психично отражение свойство на общественоразвития човек, идеална страна на целенасочената трудова дейност на човека. В теорията на Изкуствения интелект
Според някои въвеждане на думи и знаци в психиката води до появата на съзнание. Това е едно доста опростено разбиране. Въвеждането на разнородни думи (неподредени) не може да доведе до възникване на автономно съзнание. В социологията
В социологията съзнанието се тълкува като съвкупност на всички форми на духовен живот на обществото. Източници
Морал от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Алегория с портрет на венециански сенатор (Алегория на морала на земните неща) от Тинторето, 1585
Морал (от латинското име moralitas означава маниер, характер, правилното поведение) е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.[1] Моралът е синоним на „доброта“ и „правота“.
Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“[2]
Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.[3][4][5]
Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество. След законът, моралът е втори и следващ позитивното право източник на правото в страните възприели континенталната правна система. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за обществените интереси.
Неморалността е опозицията на моралното поведение. Неморалното се определя като незнание и безразличие, както и недоверие в моралните принципи. Съдържание
1 Философия 1.1 Морал и Етика 1.2 Описателен и нормативен морал 2 Вижте също 3 Източници 4 Външни препратки
Философия
Основна статия: Етика
Морал и Етика Имануел Кант.
Етиката (позната и като морална философия) е клон от философията, който разглежда морални въпроси. Думата „етика“ често се заменя с тази за „морал“ и обхваща моралните принципи на дадена традиция, група или човек[6]. По същия начин, някои видове етични теории особено деонтологията, разграничават етиката от морала: „Въпреки че моралът на хората и тяхната етика са едно и също нещо, съществува употреба, която ограничава морала до системи като тези на Кант, основани на понятия като дълг, задължение и принципи на поведение, запазвайки етиката за по-аристотелския подход на практическо мислене, основано на идеята за добродетелта и отхвърля разделянето на „моралните“ съображения от други практически съображения"[7]. Описателен и нормативен морал В описателен смисъл „моралът“ обозначава лични или културни ценности, кодекси за поведение или обществените нрави.
Colour Key: