Битие от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за философското понятие. За библейския текст вижте Битие (Библия).
Битие, в най-общ и понятен смисъл, е една от основните философски категории за обозначаване на обективната реалност, съществуваща независимо от човешкото съзнание. Казано с други думи, в онтологията се изучава битието, битието като всичко което може да се каже, че Е, независимо дали трансцендентно или иманентно.
Същността на битието, дефинирана от различните философии, варира, като се дават различни интерпретации в рамките на Аристотеловата философия, материализма, идеализма, екзистенциализма, марксизма. Битието в континенталната философия и екзистенциализма
Още древногръцките философи преди Сократ се стремят да дадат определение на понятието. За Парменид битието е „неизменно, единно, неподвижно и тъждествено на самото себе си“. Според Хераклит битието е „непрекъснато изменение на случващото се“.
Редица философи от 17 и 18 век като Лайбниц, Бъркли, Спиноза, Декарт и Кант разглеждат също в своите съчинения понятието битие.
Някои философи отричат концепцията за битието и смятат, че тя няма никакъв смисъл или значение, тъй като ние само определяме екзистенцията на обектите в релация към други обекти или явления. Терминът "Аз съм" няма никакво значение сам по себе си, той трябва да има действия или отношения, прикачени към него. Това от своя страна е довело до мисълта, че битието и нищото са тясно свързани в екзистенциалната философия.
Екзистенциалистките философи като Сартр, а също и Хегел и Хайдегер са писали нашироко върху концептът за битието. Хегел различава битието на обектите, битие-в-себе-си, от битието на хората (Geist).
Хайдегер, в неговия опит да постави наново оригиналното предсократическо питане за битието, или защо има нещо, а не нищо, се пита как смислено и съдържателно да се пита за смисъла на битието, след като това е най-големия въпрос, който всъщност включва всичко останало в себе си, всичко, което е. Той разграничава различни типове на битието - отриателен модус е настояще, което е наблизо, докато битието в истинския смисъл е настояще, което е готово да се случи. Този, който пита въпроса за Битието е описан като Da-sein ("там/тук-съществуване"). Сартр от своя страна, популярно бива разбран като неправилно прочитащ Хайдегер, това разбиране се подкрепя от есето на Хайдегер "Писмо върху хуманизма", което отговаря на известното сартърово "Екзистенциализмът е хуманизъм", всъщност употребява различните модуси на битието в един опит да подплати своята концепция за свободата онтологично, като разграничава между битието-в-себе-си и битието-за-себе-си.
Истина от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за философското понятие. За българския вестник вижте Истина (вестник).
„Истината“, 1870 г., маслени бои „Времето спасява истината от лъжата и завистта“, 1737 г.
Истината е философско понятие, което няма едно-единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване, в съответствие с фактите или действителността. Специфични дефиниции на истината се използват в математиката, логиката, философията на науката, правото и религията. В разговорния език означава искреност в действията. Противоположното на истина е лъжа.
Съответствие с действителността (семантична теория за истина) е, когато 'P' е вярно, ако и само ако P е вярно, или когато абстрактната идея съответства на нейния реален обект (кантианска епистемология), абсолютната истина (метафизика) е източникът на всичко, от което всичко произлиза, тя съдържа в себе си възприемаемите качества и характеристики, или когато едно заключение е направено вярно (логика).
Във философията няма общоприето определение на термина и съществуват множество различни понятия за истината, както и възгледи за това кои обекти/твърдения/изказвания/заключения могат да бъдат истинни или неистинни, за начините за определяне на истинността и за това дали истината е субективна, относителна, обективна или абсолютна. Съдържание
Прибира се Мара диспечерката от нощна смяна и пита мъжа си: - Кириле, защо мушамата на масата е толкоз чиста? Няма нито петна, нито трохи? Ти снощи въобще ял ли си нещо? Папагалът от клетката се обажда: - Гинче, не чисти толкова старателно, че моята тъпанарка ще вземе да се усъмни...
Комарджия се оплаква: - Оня ден като почнах една черна серия в казиното. . . губя, губя, всичките си пари загубих. Накрая заложих и жената! И, пак не ми провървя - спечелих.
blatoto и тресавището на тинята слайна и гъзтрономи осазнайте сте камани дялат да се печат змий ехидни ,брутални кобри евулилари Спанаци с ефраймовата воля где си бе ед е сам ма [натисни тук]
Colour Key: